Размисли

Предимство за майки

Сутрин пред банката в мола с бебето в количката. Банката е пълна и се налага да изчакаме отвън, има 2-3 души преди мен. И тъй като това е една свежа сутрин преди горещия августовски ден да ни връхлети се чудя – дали да я пропилея в чакане пред банката или да излезнем в парка и да глътнем малко въздух… Е, ще се наложи да си платим лихвите по кредита, ако не изчакам днес, но пък бебето ще подиша свеж въздух?! Решила вътрешния конфликт и докато се завъртах бавно на 180 градуса в посока парка мрънкайки си под нос, изненадващо дочух мъжки глас до мен “Госпожо, вие сте с бебе, не трябва да чакате, трябва да ви пуснат да влезете сега!”. Мъжът е млад, явно е татко на малко бебе и много добре ми чете мислите. Клиент на опашката след мен и гневен, че се налага да чакам. Странно, казах си… Този път някой се разгневи преди мен… Гневът на мъжa обаче не свърши до тук. Той влезе в банката да говори лично с охраната защо чакам… Охраната видимо изнедан от внезапния изблик на справедливост възкливка “Ами ако вие я пуснете, ще я пусна и аз. Аз не мога да й дам предимство, защото хората на опашката ще се сърдят.”

Хм, помислих си, тези думи ги чух и минала седмица, в паспортната служба. Служителката ми каза точно тези думи след 30 минути чакане на гишето с едно ревящо бебе и момче на годинка – “Аз не мога да ви дам предимство, зависи от хората на опашката”. И се замислих отново, дали трябва да моля всеки човек на опашката, моля ви пуснете ме, че бебето и брат му трябва да спят/ядат/да се кърмят/играят/ или само защото трябва да спрат да реват. Или ще е по лесно аз да се разплача? И тогава младият татко отново се провикна на оханата в банката с нотка на упрек в гласа – “Вие – банката сте тези, които трябва да имате политика да толерирате майки с малки деца и да им давате предимство, не хората на опашката!”. След което се оттегли 2 крачки назад видимо ядосан и много възмутен. Останах няма за миг. Имало и хора като този млад мъж значи… Изпитах едно удовлетвоерние и искрено благодарих на мъжа, че се застъпи за нас. В крайна сметка пуснаха ни да минем, макар и с не особена охота. Но след този зов за справедливост, имаха ли друг избор?

Цялата сутрин си мислех за този случай и за всички други, когато е трябвало да влизам в спор със служителите в държавните или частни институции в София – банки, нотариуси, МВР, паспортна служба, супермаркети, др. за правата на майката с бебето. И как в 95 % от случаите служителите в тези институции не ги признават и ни третират като всеки чакащ на опашката. Докато бебето не зареве от глад МНОГО силно и това служи като аларма, която дава моментално предимство. Но само в този случай. Което е жалко, защото би могло да сме като всяка нормална държава и институциите ни да имат строга политика толерираща нас, майките. А не да ни се налага да изпадаме в ярост, плач или бебето да реве, за да ни обърне някой внимание. И след това да си мислим – дали пък не ме мислят за луда. Не, не ние сме лудите.

И се сетих отново за една друга, далечна арабска държава, в която има опашки за жени и опашки за мъже. Предните места в градския транспорт са само за жени и деца, а ако чакаш на опашка зад някой мъж, дори да не си с дете или бременна, той винаги ще ти отстъпи място пред него, даже с усмивка. Само защото си жена. Но това е една друга тема… И друг свят.

И въпреки, че ми е тъжно за отнетото ни предимство, младият мъж днес ми даде частичка надежда, че промяна може да има. Но само когато всички ние се борим за нея.

 

 

 

You Might Also Like

  • снимки свети валентин, снимки деца в софия, фотография за свети валентин February 10, 2014 at 2:13 pm

    […] отново се сблъсках с явлението, което кръстих Предимство за майки в София. Но, този път в по-груба форма. След като едвам […]

  • Задграничен паспорт за дете издаване July 8, 2014 at 4:41 pm

    […] Виж ако хората ви пуснат…” Аха, помислих си аз. Пак предимството за майки, или по скоро липсата му… В това време Белята […]

  • %d bloggers like this: