Истории

За гривната и предприемачеството на 7 години

IMG_9322

Булевард Витошка, малко италианско ресторантче и кратка обедна почивка. Докато похапвам Пиле по Ориенталски с близък приятел, малко момиче с кестенява коса на опашка, снежно бяла кожа и решителност в походката се доближава до мен. Ръцете й бяха окичени с пъстри гривни, изработени от ластици.

“Желаете ли гривна?” попита момичето показвайки ми асортимента на двете ръце.

Почуда от моя страна. Бърза преценка. Не проси. Не моли. Чиста и уверена е. Вярва в продукта си. За 1 минута прецених, че това е един малък предприемач.

“Да, но колко струват?” искрено попитах. “2 лева” – отсече тя.

“Много е скъпо.” просто бях калкулирала друга пазарна цена. “Е, да скъпо е. Защото е хубаво.” – ясно ми обясни малката.

“Добре, ще купя една, но ти имаш много цветове. Чакай да избера.” – вече убедена казах аз.

“Вземи ето тази, много ще ти отива на тоалета” – бързо прецени тя и ми подаде гривната.

“На колко си години?” – вече учудена от търговския й нюх попитах аз.

“На седем и половина.”  – без излишни емоции отговори момичето.

“Браво. Много са хубави, ти ли ги направи?”. “Да” – кратко и ясно.

Ей, имало малки предприемчиви деца и днес. Огледах се наоколо, но не видях нейните родители. Явно беше тръгнала по Витошка да продава сама. Или бяха някъде наблизо и я чакаха.

В ресторанта в който бях продаде още няколко. На чужденци – италианци. Не знаеше английски, но се разбра и с тях. А те дълго се усмихваха, след като потегли към следващото заведение, за да представя стоката си там. Само на седем години.

Ще си нося гривната, за да ми напомня за този хубав пример.

You Might Also Like

%d bloggers like this: