Зина, сънищата и зайците

IMG_7190 copy

Кога започна да рисуваш?

Рисувам от както се помня. Излизат ми спомени от когато бях малка как на каквото и да нарисувам слагах панделка, така нещата ми се струваха някак по завършени 🙂 Когато наближи време да избирам учебно заведение за средното си образование не можех да повярвам, че е възможно да се наблегне на рисуването като обучение. Следователно се записах в художествена гимназия в Пловдив, където се срещнах с едни от най-добрите си приятели, с които в последствие и завършвахме заедно Художествената Академия в София. Там изкарах магистърската си степен по графика. Създадох си приятелства с още хубави личности и благодарение на избора, който направих преди години, влязох в общество на спокойни хора, които обичат да създават, изпитват любопитство към всякакви неща и просто има приятна атмосфера. Това наистина ми помогна да задържа внимание на желанието си да рисувам, както и на любовта си към изкуството.

Един ден реших да си направя страница, събрах си портфолио и малко по малко нещата започнаха да се разгласяват и да се нареждат. Все още има много път да се измине, разбира се.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновявам се от природа, музика, спомени и личен опит, от стари забравени предмети…Най много ми се рисува точно когато скицникът и моливът ми не са в чантата. Като осъзная, че не съм ги взела ме обхваща огромно желание за работа, но уви, точно тогава няма как да се получи. Вдъхновявам се също когато разглеждам работата на художници, които следя (обичам да си купувам албуми с изкуство). Като седна да разглеждам в интернет…има толкова много прекрасни вдъхновяващи и като визия, и като излъчване творби, рисунки, картини, скулптури, кукли и всякакви други същества. Направо да се почувства човек горд с въображението и възможностите на тези хора! В подобни случаи по-скоро може би бих си казала “Ох, гледай, други хора какво правят, аз накъде съм тръгнала с моите неща..”, но понякога чувството е съвсем като първото, за което споменах. Не мога да не се чувствам хубаво от факта, колко красота и талант има наблизо и надалеч.

Къде се раждат неверотните същества – зайчета, които създаваш? Имат ли си имена?

Първото зайче се роди на сън. На следващия ден реших, че не си струва да го правя, защото не ми се стори нещо кой знае какво. Минаха няколко дни и реших въпреки това да го нарисувам, защото така и така нямах други идеи. И така в последствие се оказа, че съм направила добре, че не съм го прескочила.

Зайците оттам нататък започнаха да се множат, KNAPP се свързаха с мен, за да работим заедно над проекта от 2013 година „ The alley with the rabbits” и нещата се получиха.

Колкото до името им – скоро ме попитаха дали зайковците си имат име и честно казано не можах да отговоря. Но определено трябва да помисля по въпроса и да им дам такова, защото си заслужава да имат свое име. За сега са зайковци, някои хора им казват „Човешки зайци”, или „Зайкови хора”, но скоро ще определя по-точно тяхното наименование.

Сутрин не можеш без…

Аз обичам да си поспивам. Много от нещата, които рисувам ми се показват на сън, а сутрин бих казала, че не мога без сън. Също много обичам като отворя очи сутрин да видя слънцето, оттам нататък трябва да се поразбудя и денят може да си започва.

Като малка искаше да станеш…

Исках да стана ветеринар, тъй като имам невероятна обич към всяко животно. Отказах се бързо, защото съм доста емоционален човек и колкото и да не ми се иска, има случаи, при които не може да се помогне и просто не бих могла да го преживявам всеки път, когато не се получи.

Исках да стана археолог. Обожавам стари неща, които са минали през толкова години, през толкова периоди и толкова ръце, че да разкажат какво как е било и може би защо… Да, любим филм затова ми беше ( и все още е) Индиана Джоунс и да, знам че се разминава от реалните археоложки преживявания, но въпреки това пак ме кара тайно да мечтая, че може би зад следващия завой и под следващия камък може нещо да изкочи. Научила съм се на любопитство 😉

Междувременно съм имала и желания за балерина и с това се занимавах 13 години, но като цяло рисуването винаги е присъствало, дори и докато съм си мислела за изброените вече професии, съм го изразявала чрез рисуване.

Като цяло винаги съм искала да рисувам, това правя за момента и искам да продължавам и за напред да го правя.

Какво планираш за утре?

Да планирам е силно казано. Избягвам да поставям точен план на деня, защото обикновено винаги се разминават нещата. За следващия ден задачата ми е да работя върху това, което съм захванала. Иначе като цяло винаги се изпълвам с надежда, че следващият ден ще е пълен с нови интересни неща и приключения (Знам, малко е прекалено и сладникаво, но защо пък не. Като приключение може да се брои и просто и неочакваната среща с хубави приятели и мили хора и приятното прекарване на остатъка от деня заедно.)

Къде може да те намерим? 

Може да ме намерите в Пловдив. Тук съм родена, попътувах малко и след това пак се върнах в града. Хубаво е, има много млади хора, които вярват, че може да създават тук и да се разрастват и мога да кажа, че усилено работят и успешно успяват в това.

Междувременно може да намерите работата ми на фейсбук страницата ми, в която най-често и главно се обновява информацията за работата и всеки проект, с който се захвана. Там може и да правите поръчки, ако пожелаете нещо.

Също така може да откриете портфолиото ми в официалния сайт.

kapana31

Снимки: Sylvi photography 

 

%d bloggers like this: