Размисли

Защо когато всички искат в Дубай, аз си стегнах куфара обратно към София

Бях в Дубай. Всъщност работих там няколко години. Върнах се в България с ясното съзнание, че малкото всъщност е повече. Омръзнало ми е да обяснявам защо се върнах (все едно е нещо нередно и трябва да се оправдавам) и казвам – аз просто се научих да се радвам на малките неща. И ми отне хиляди километри и години далеч от родината, за да:

  • Оценя природата ни истински

Имаме си планини, море, реки, езера, язовири, естествена зеленина. Природата ни е наистина уникална. Всички го повтаряме, но не може да го оценим реално докато не останем задълго с гледката на пясъци, палми и изкуствена трева. И камили. И това е природа, но пустинна. След като се върнах не спрях да се усмихвам на зеленината в планината.

  • Обикна мириса на липа в София през юни

Цветята в Дубай са навсякъде – красиви, перфектно подстригани, подредени цветово. Даже има и атракция Градините на Дубай, която е специално посветена на тях и изглежда много романтично. И подредено. Но няма цъфнали пролетни дръвчета появили се ей така диво на склона и пръскащи аромат навсякъде. Няма и сладък мирис на липа през лятото, която може да набереш и да си направиш сама вкусен чай. Можеш да си хапваш фурми на воля разбира се, но те не миришат както липата в София през юни.

  • Харесвам ходенето пеша  

В далечното емирство автомобилите са много бързи, скъпи, персонализирани и ултра модерни. Но малко са зоните, в които можеш да се разходиш пеша или просто да позяпаш в арт магазинче на улицата. Карах бързо, много бързо. Днес мнооого рядко шофирам в София. Предпочитам да ходя пеша, да откривам нови места по пътя и да се запознавам с нови хора.

  • Да се влюбя в зимата още повече от преди  

Лятото в Дубай е дълго. Мнооого дълго (април-октомври…) И доста топло. И ако 49-50 градуса не значат нищо за Вас, вижте какво става в коктейл с 80-90% влажност на въздуха. Живее се предимно на климатик – в мола, колата, офиса, метрото, спирката (да, за това имат климатици на спирките – не е просто глезотия). Ако ходите пеша лятото през деня, определно нещо не Ви е наред. Ако все пак се решите на това приключение, носете задължително чадър за слънце, както и няколко чифта дрехи за преобличане. И няма смисъл от слънчевите очила – ще се запотят на мига. Виж, в България си имаме 4 сезона. Макар и да се сливат напоследък, пак си ги имаме. И ако ни стане топло, Витоша е на 30 минути. За да се спасиш от жегата в Дубай имаш опция 1 – Мола, опция 2 – самолета и най-близката хладна дестинация.

  • Да осъзная, че всъщност Боровец си е супер 

В Дубай има ски писта и тя е голяма атракция. Намира се разбира се в мол. Един път карах ски там, защото усещането ми липсваше. Почувствах се като в аквариум, в който докато се спускаш те гледат от всички страни. Нямаше слънце, нито борчета. Беше много къса и полегата. Ок е да запознаеш хора, които никога не са виждали сняг с това природно явление, а и е постижение само по себе си, но до тук. И като капак на всичко вътре беше -10, а навън +45 градуса. Разбира се, не след дълго се разболях от тази температурна разлика. Така оцених, че всъщност Боровец си е супер. Въпреки високите цени, въпреки странното отношение към българите там, въпреки шарените и безвкусни сергии. Дори и да не е австрийски ски курорт, пак си е супер.

  • Оценя ежедневната разходка с кучето 

В Дубай са едни от най-добрите груминг услуги за домашни любимци, както и ВИП хотелите за тях. Място, където любимецът може да живее в лукс и охолство, да го масажират, да го гледате на камерата докато пътувате. Но опитайте да се разходите с него в Дубай. Много малко са местата в града, разрешени за разходка с домашни любимци – не може на плажа, не може и в парка. Парковете са красиви и чисти, а има и такса за вход.

  • Да си правим пикник в гората е толкова чаровно

В емирството можеш всяка вечер да вечеряш на различна кула с пленителна гледка към града. Но в един момент започваш да мечтаеш просто да си в село Ковачевица, сред дивата природа и да хапваш в някоя къща с каменен покрив и гледка към планината. И нито Бурж Халифа, нито Бурж Ал Араб могат да заменят това чувство и тази гледка.

  • Да се радвам на бурята

В пустинята много рядко вали. Може би 5-6 пъти в годината. Ако поостанеш там ще се научиш да обожаваш дъжда, бурята и снега. И когато те попитат -“Как беше времето през почивката ти в България?”, ще отговориш – “Прекрасно, валя през цялото време”.

  • Да се влюбя в българин 

Ако си имала или имаш мечта да се влюбиш в чужденец и той да те отведе някъде далеч от тук, не си сама. И аз съм я имала, някога. Може би чужденците те очароват. Те са различни и носят в очите си обещания за друг, различен живот и свят. И приключения. В Дубай живеят в хармония над 200 нации, с които се срещаш ежеминутно. Там ще имаш избора да се влюбиш, в който пожелаеш и той да те отведе след време в неговия континент. Но там някъде в сърцето си, може би ще търсиш част от родината. И когато имах този избор съвсем реално, аз избрах да се влюбя в българин и да се завърна с него в България.

Това не означава, че не трябва да изживееш и мигове, дори години като пустинна роза – в това си има своя сладък чар. Напротив. Бъди пустинна роза и именно тогава ще осъзнаеш, че всъщност си една истинска българска роза. А какво по-хубаво от това. Всички се радват на българската роза. И ще започнеш да се радваш на малките неща наоколо.

А пустинята, ако си живяла някога в нея, тя ще остане завинаги в сърцето ти. Е, все пак е на само един полет разстояние.

2birdies3

С големи благодарности на Мария и Виолета от 2Birdies за вдъхнението за тази статия от тяхната илюстрация по-горе.

Ще се радвам да ме следвате във Фейсбук. 

You Might Also Like

%d bloggers like this: