Гости

Слънчевата и усмихната Мира Джамбазка от MODO

Запознах се с талантливата Мира Джамбазка след като тя изработи стилната кожена каишка за камерата, с която заснемам повечето снимки тук. Взимайки я от нейното творческо ателие в София тя ме предразположи с ведро насторение и усмивка и веднага реших да я поканя за гост на блога, за да се запознаете и вие с нея (ако случайно не носите вече едно от прекрасните й творения). Направих и няколко кадъра от работилницата й, която се намира в горната част на кв. Лозенец, много близо до новата спирка на метрото до търговския център. Ето и разговорът с нея.

Изработваш прекрасни уникални бижута, чанти и други красиви аксесоари предимно от кожа, а стилът ти е неповторим. Разкажи малко повече кога започна всичко и какво те вдъхнови?

За 36 години многократно си доказвам, че важните неща в живота ме намират сами, при това в точния момент. Срещам хора, с които мога взаимно да споделя положителна енергия, хрумват ми идеи сякаш от нищото, точно когато съм готова и имам нужда да ги реализирам.

Всичко с MODO започна точно така – “случайно”. Бях родила второто си дете и все още бях в отпуск по майчинство. Бях свикнала с динамична работна среда и определено имах потребност да се занимавам с различни неща, различни от рутинните домашни задължения.
В определен момент осъзнах, че ми е почти невъзможно с малко дете да нося бижута без да нараня него или съответно мен. И реших да си направя сама.
Започнах да шия широки гривни от плат и да ги съчетавам с различни нетипични материали, като гумени маркучи, ципове и пинк-понк топчета.
Обаче всичко това ужасно ми хареса. Успокояваше ме и движеше съзнанието ми в непознати досега за мен посоки.

Разглеждайки уютното ти ателие бях почти сигурна, че си завършила Художествената Академия. Оказа се, че си учила нещо съвсем различно и пътят ти до откриването на MODO е бил в друга посока. Разкажи ни малко за него.

Да, истината е, че много исках да кандидатствам в Художествената Академия, но баща ми, който в момента страшно много се вълнува от изявите ми, се възпротиви и настоя за моето икономическо образование. Тогава доводите му ми се сториха съвсем основателни, избрах си икономическа специалност, заобичах я и и се отдадох.

И така близо 15 години с голяма страст се занимавах с професията си, достигнах до определени позиции, в които отговорността да ръководиш екип от 50-60 души беше почти невъзможна за балансиране с отговорността да отглеждаш две малки момичета. Освен това сякаш нямаше какво ново да уча, а за мен определено е много важно всеки ден да откривам по нещо. Когато настъпи време да се върна на работа трябваше да реша дали да поема риска на 33 години да започна всичко отначало. Щастлива съм, че взех правилното решение.

Какво е да си майка в София? Какви са твоите предизвикателства да отглеждаш децата си в столицата? Искаш ли нещо да промениш?

Все още ми е трудно да се възприемам като “дизайнер”, като родител също имам още много път да извървя.

София е града, в който аз самата съм израстнала. Надявам се и децата ми да имат моето щастливо детство. Когато бяха по-малки, трудностите сякаш бяха повече.

Всеки, който се е опитвал да преминава по тротоарите с детска количка се е убедил в това. Доста от детските площадки не са съвсем качествено проектирани или не са съобразени с броя на децата, които ги посещават и съоръженията са крайно недостатъчни. А в случаите, когато имаш доста активно дете понякога са и опасни. Усещането ми е, че често тези места са конструирани без въображение.

Би ме зарадвало да виждам повече детски кътове направени като от деца за деца – малко шантави и почти неразбираеми за възрастните. Изобщо бих се радвала да има повече усмихващи елементи в градската среда.

Как те промени майчинството?

Трудно ми е да определя с какво точно аз съм се променила през тези години. Целият ми свят се промени. Изведнъж личното ми щастите става възможно само, ако една част от мен, която живее извън мен е щастлива и думата “любов” придоби съвсем други измерения.

На какви качества възпитаваш децата?

Предполагам, че за всяко следващо дете, всеки родител си прави изводи от действията си спрямо по-голямото и променя поведението си. Постоянно си задавам въпроси, още повече, че двете ми момичета към момента проявяват напълно противоположни характери, но осъзнавам, че отговорите ще мога да получа след много години.

Иска ми се да вярвам, че давам добър пример на момичетата си, не винаги успявам. Надявам се те да станат самостоятелни жени, които вярват и разчитат на себе си, които не се обвиняват за всички допуснати грешки, а осъзнават, че са част от преоткриването на теб самия. Надявам се да не се страхуват да бъдат такива, каквито искат да бъдат. Надявам се вещите да имат по-малко значение за тях от жестовете и хората.

Къде може да те открием тези дни?

Идните дни почти денонощно съм в ателието си, тъй като бях поканена да участвам в мултижанровия фестивал “София диша”. Той традиционно се провежда всяка неделя от месец август, а аз ще представя работата си на 07.08. на ул.”Иван Денкоглу”. Тази година фестивалът е с ново лице, нови локации, както и пет специално обособени зони, като моят щанд ще бъде в базарната зона, подкрепяща творческите индустрии в България.

Хареса ли ви това, което четете? Абонирайте се за новини от мен тук. Няма да изпращам спам. 

You Might Also Like

%d bloggers like this: