В България Почивка

Пещера и малки деца?

Любовта ми към пещерите е още от тийнейджърските ми години, когато с голяма компания пещерняци обикаляхме близките пещери и бях много добре запозната с всички скални образувания в тях – сталактити, сталагмити, сталактони, др. От много време с децата си говорихме да отскочим до някоя близка пещера, защото освен тази в Музейко, не бяха посещавали друга. Но по различни причини все се задържахме в София, а пътуванията отлагахме от уикенд за уикенд.

Картата на пещера Съевата дупка от мен

И ето миналата неделя най-накрая изпратих мъжката част от семейството на кратка неделна пещерна екскурзия до Съевата Дупка. Бях проучила, че е най-близката до София пещера. Подготовката започна още от събота вечер, като в жълтите ранички на Бочко (благодарим на Бочко за тях) бяха прибрани – спрей против насекоми и слънцезащитен крем от Бочко, фенери, любими книжки, както и лего. Къде без него. Жълтият им цвят беше перфектен за този случай, да се виждат отдалеч.

Бяхме проучили, че Съевата Дупка е една от най-добре облагородените пещери в България, затова и бях спокойна за децата, макар и съветите ми преди тръгване да нямаха край – “Не се отделяйте от баща ви. Дръжте го за ръка, за да не паднете. Облечи ги по-добре. Как така само с якета без ръкави? Вътре било 7-10 градуса, трябва да ги облечем по-добре. Знаеш ли къде е точно? Проучи сега, че няма да ме има да ви упътвам в колата.” Разбира се, след като тръгнаха реших, че не съм дала всички напътствия – “Къде сте? До Правец? Ок, като стигнете село Брестница в центъра имало табела – 4 км до пещера Съева дупка. А, вече я минахте? Добре.” Не че бях ходила, но прочетох 1-2 пътеписа по темата. “И имало прилепи. Кажи им, ще се радват да ги видят”.

След всички дадени напътствия, както и специалната приключенска карта, която им бях направила, реших да се отдам на спокойна разходка с бебето в парка. По някое време се сетих да се обадя пак – “Как е? Влязохте ли? А, има много хора? Дръж ги до теб тогава. И да не забравите щраусите на връщане. Били много наблизо, в селото след пещерата. А къде ще обядвате?” Сигурно бях станала досадна вече, затова реших да приключа с разговорите и просто да изчакам да се върнат и разкажат.

За моя радост връщането им беше в ранния следобяд, някъде към 4. Тоест цялото приключение не отне даже един цял ден, като имахме време и за разходка в квартала. Е, оказа се, че всички са паднали в пещерата! Било много хлъзгаво на стълбите между залите на пещерата, малкият залитнал и за да го хване, баща му се търколил надолу и по пътя си съборил и по-големия. Малкият се задържал в последния момент на перилата, не паднал, но за сметка на това ревал най-много. Прилепи не видели, въпреки че търсели с малките си фенерчета навсякъде. Оказало се, че в пещера Съевата Дупка имало само два прилепа. Като цяло впечатленията им бяха много добри, с изключение на падането. Слава богу, без последствия за тях. Така че, ако посещавате пещера Съевата дупка с малки деца, имайте едно наум – хлъзгаво е. Но също и много красиво. А спомените на малките ще останат за цял живот.

Разказваха с голям интерес и за фермата за щрауси, през която били минали на връщане. Макар и още да се карат, че единят имал перо от там, а другият не. Аз пък получих за подарък от тях – едно голямо розово щраусово перо! С много любов.

dav

Следващият път и ние, женската част на семейството, ще се включим в пещерните приключения!

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: